Необходимо е подобряване на екологичния континуум, за да се смекчи ефектът от промяната в земеползването и изменението на климата. Постоянната загуба на естествените местообитания води до фрагментация и по-нататък до „неравномерност“ на ландшафта и изолиране с отделни местообитания като „острови“.
Тези острови на местообитанията губят своята екологична функционалност, в тях вече не могат да протичат съществени екологични процеси и миграцията към други местообитания вече не е възможна.
Натура 2000
С Натура 2000 и директивите за птиците и местообитанията, Европейският съюз подкрепя създаването на мрежа от обекти за опазване на природата между всички държави-членки. Тези защитени зони и зони с висока природна стойност могат да осигурят важна първоначална основа за поддържане на екологичната функционалност.
За да се насърчи функционалната свързаност и екологичната мрежа на дадена територия, са необходими и екологични коридори между защитените територии, дори на транснационално и макрорегионално ниво. В това отношение са необходими и общи мерки за местообитанията в по-обширен район.
Те включват политики и мерки за устойчиво използване на земята (например опазване на ландшафтните елементи, екологично земеделие и екологично управление на земите), механизми за финансиране и регулация и политики за планиране.
Зелена инфраструктура
Стратегията на ЕС за зелена инфраструктура преследва целта на стратегически планирана мрежа от природни и полуестествени зони, подпомагаща опазването на биологичното разнообразие, подобрявайки условията на околната среда и предоставяйки основни екосистемни услуги.
Зелената инфраструктура включва защитени обекти, свързващи и мрежови елементи, но също така зелени пътища, коридори за диви животни и други зелени площи и екотехнически структури, които позволяват смекчаване на негативните ефекти от фрагментацията.
Този подход за стратегическо планиране на зелената инфраструктура може да допринесе значително за подобряване на функционалната свързаност на екосистемите и екологичните мрежи.
Редица възможности за адаптация са тясно свързани с планирането и изпълнението на зелената инфраструктура. Екологичната свързаност е от съществено значение за подобряване на способността за адаптиране на растителните и животинските видове, засилвайки устойчивостта на екосистемите.
В същото време, чрез запазване на екосистемните услуги, подобрената екологична и функционална свързаност може да допринесе за други форми на адаптация, които също са от значение за хората, напр. чрез агролесовъдство, възстановяване на реки и заливни територии или адаптивно управление на природните местообитания.
Както въздействието на бързо променящия се климат върху биологичното разнообразие, така и значението на екосистемните услуги за устойчива адаптация към изменението на климата показват колко важно е подобряването на екологичните мрежи като мярка за адаптация.