Оцеляването на човечеството зависи от природата – храната, чистата вода, чистият въздух и регулирането на климата са само няколко примера.
Европейските общества потребяват тези основни ресурси („екосистемни услуги“) и ги изчерпват като безплатни стоки в неограничени количества, а тяхната реална стойност не се оценява напълно. Трябва да гарантираме по-добре, че тези природни богатства са защитени, че състоянието им се подобрява и продължават да ни носят полза.
Стратегията на ЕС за зелената инфраструктура е призната като ефективен подход. Той се основава на начина, по който функционира природата и е вдъхновен от него.
Пример за това е заливна територия, която е в добро състояние и е запазила целостта си. Докато дигите служат само за предотвратяване на наводнения, заливната територия осигурява още филтриране на водата и поддръжа нивото на подпочвените води, дава възможности за отдих, за неутрализиране на големи количества въглероден диоксид, доставя дървесина и съхранява взаимосвързани местообитания на дивата флора и фауна.
ЕС предлага този подход да се прилага по-системно в цяла Европа. В областите на политиката, в които екологичната инфраструктура може да е от най-голяма полза, предимно ЕС има водеща роля: регионално развитие, изменение на климата, изграждане на устойчивост на природни бедствия, селско и горско стопанство, екоиновации и околна среда.